~Магазин за дрехи~

- Добър ден. С нещо да ви помогна? - Попитала продавачката първия клиент.

- Да , моля - отвърна Каризма и се усмихна с онази нейна усмивка, с която пренява всяко живо същество, като внимаваше да не изважда на показ вампирските си зъби. - Търся нещо секси, черно, по тялото.

- Имаме една черна къса рокля. - Каза продавачката, докъто вадеше от рафта една кутия. Отвори кутията и от нея излезе една ослепително красива черна секси рокля с черни тънки презрамки. - Туко що ни я донесоха. От новата колекция. Желаете ли да я пробвате?

- Не ми харесва деколтето. Имате ли нещо по изрязано? - направи кучешка физиономия Каризма, като присви вежди и разтегна краищата на устните си в лека загадъчна усмивка.

- А купуват ли я? В смисъл много продажби ли има? Не искам да се появя и всички да са с рокли като моята - направи отвратена физиономия вампира при образа да е като всички оставанили... Момент.. лампичката и светна - А правите ли дрехи по поръчка? Няма значение от цената... - "Така или иначе мога да ти изпия кръвчицата..." вметна на ум и се усмихна още веднъж.

- Да, разбира се, че правим. - Каза продавачката и и се усмихна. - Само кажете каква.

- Знаете ли какво, госпожице - започна Каризма - всъщност сега се сещам за няколко модели на рокли.... - започна да обяснява вампирката - искам... - бръква набързо в чантата си, като внимава да е с човешка скорост, и искарва скици:

-... и това. Надявам се да успеете да ги ушиете. Съвсем бях забравила за тези скици. Ще можете ли?

- Разбира се, че ще можем. - Усмихна се продавачката. - Ще са готови след седмица.

- Мм.. някакво капаро да оставя?

- Не е нужно, ние знаем, че ще се върнете.

- Щом казвате... - зачуди се малко Каризма, но накрая вдигна леко рамене и грабна черната си малка чантичка, обърна се към изхода и излезе с постоянната усмивка на лицето си, въпреки че пак привлече всички погледи веднага след излизането...

Лили плахо влезе в магазина и се огледа. Имаше много хубави дрехи, но тя не можеше да си позволи много. Отиде при продавачката и каза:
- Здравейте...Търся мъжка риза с дълъг ръкав, възможно най-евтината... - С брат й отиваха на гости, което много рядко им се случваше, а той нямаше какво да облече.

- Сега ще проверя. - Отговори продавачката и взе да рови по щандовете. Накрая откри и извади една обикновена риза и я показа. - Има я и в синьо, бяло, розово и зелено.

Лили не хареса ризата особено, но реши, че няма избор...
- Добре...На кафяв панталон коя ще отива най-много? Може би зелената...Да, нека е зелената...Колко ви дължа?

Вратата се отвори и вътре влезе Каризма.
Нареди се някъде по-назад, за да изчака.

След дълго чакане ( ден и половина хD ), Каризма просто излезе. Не и харесваше да чака тези бавни човешки същества - бе прекалено отекчително, и се затича нанякъде, без посока.. бе време да навести гаджето си.. ;D

Лили погледна с копнеж след момичето, което излезе. Продавачката се беше загубила някъде и не се появяваше. Магьосницата искаше да последва примера на излязлата, но имаше нужда от тази риза и затова остана спокойно на мястото си.

Дейна се запъти към магазина. Когато влезе веднага усети че има магъосница някъде наоколо. Запъти се към щанда с дънки защото и трябваха. Последният чифт, който и остана скъса когато спасяваше едно момче. Момичето пред нея явно я взе за продавачка и без да се обърне каза: Бихте ли ми помогнали?
Дейна недоумяваше и малко се ядоса как така ще я вземат за продавачка.
-Извинете, но май сте объркали човека-каза малко троснато Дейна.