Creative Person

Are you a creative person?
 
ИндексВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Как са станем приятели?
Poll
Харесва ли ви форума?
Страхотен е!
55%
 55% [ 29 ]
Да.
36%
 36% [ 19 ]
Малко.
8%
 8% [ 4 ]
Не.
2%
 2% [ 1 ]
Общо гласове : 53
Top posters
~Fleurs d'automne~
 
desize1996
 
sparkling_dust
 
Mitternacht
 
Blo0dyGhosT
 
vafla
 
Mistress
 
Vladda Ensanglant`e.
 
гълъбица.
 
InvisibLe
 
Брояч
free online dating siteБезплатен Брояч
Безплатен Брояч
Приятелите ни (:

Share | 
 

 Не ме познаваше

Go down 
АвторСъобщение
viksityy_97
Новак
Новак
avatar

Брой мнения : 7
Join date : 09.05.2010
Age : 21

ПисанеЗаглавие: Не ме познаваше   Нед Май 09, 2010 3:13 pm

В тихото пролетно утро, вятърът препускаше из поляните, отявайки клоните на дърветата да треперят след него. По безоблачното небе се плъчна късче светлина и огря замръзналата земя, давайки й благосклонно топлината си. В къщата, накрай градчето Форест Гъмп, живееше богато семейство с три деца. Майкъл, Джесика и Люси - трима тийнейджъри на по 15 години. Звънецът ги събуди рано сутринта. още неотворили очи, Майкъл и Люси, чуха как сестра им припка надолу по стълбите. Тя отвори масивната бяла врата и се засмя.
- Джът, не те очаквах толкова рано.
15 годишният тийнейджър пред вратата й се усмихна. Джът МакКарти, прилежен учени в училище, но доста буен и пакостлин. Пред последните два месеца той и Джес бяха гаджета. Всяка сутрин момчето й носеше по един букет рози, целуваше я по бузата и двамата излизаха под погледите на Люси и Майк. Майката и бащата на трите деца работеха в местната компания. Излизаха рано сутрин, преди децата да са е събудили, и се връщаха късноо вечер, след като къщата бе притихнала. След 15 години, тийнейджърите се бяха примирили, че ще виждат родителите си само на празниците, което не включваше рождените им дни. и ето го днес, Джът отново стоеше пред вратата, облечен в сини джинси, бяла тениска и протъркани маратонки. След минута - две, Джес изприпка при него - вече напълно пременена като за среща. МакКарти я целуна и я прегърна през кръста. Двамата излязоха. Навън времето бе прилично топло. Лек аромат на теменужки се носеше по поляните. Някъде в далечината се чу грозното грачене на гарван. Джът поведе момичето към близката река. Под вече появилите се зеленикавилиста на дърветата бе хладно и тъмно. Приглушеният шум на реката долиташе до тях и ги потапяше в приказната атмосфера на гората.
- Хайде, ела! Ела, Джес!
джесика, която бе готова на всичко за своя приятел го последва, бързайки покрай дърветата. Стигнаха до един от многото завои на реката. Тук, бученето й се чуваше доста по - добре и другите звуци сякаш бяха изолирани. Момчето се подсмихна злокобно и спря. Джесика Мерлен се обърна с гръг към реката и с нарастващо любопитство погледна приятеля си.
- Не! - остър звук прозвуча миг след това и прозяра хладния горски въздух като мълния.
Там, край реката, точно срещу Джесика, Джът стоеше непоколебим и държеше насочен пистолет срещу гаджето си.
- Вече ми писна, Мерлен!
Момичето се стресна - МакКарти никога не се бе обръщал към нея така.
- Не, Джът, какво си намислил?
Миг след това прозвуча силен пукот и златен малък куршум се понесе право към сърцето на тийнейджърката. Птиците излетяха подплашени от короните на дърветата. Момичето, все още със застинала от ужас маска на лицето, се свлече назад и пое по стръмния хълм надолу към реката. Джът МакКарти се усмихна, приближи се и хвърли оръжието. След това избяга.
Два часа по - късно, около 300 метра по течението на реката се бе спряло тялото на Джесика Мерлен. Облечена в синята си сатенена рокля. една дупка зееше на гърдите й. Куршумът бе влязъл, бе пронъзъл сърцето й и бе останал там. Полицаите се суетяха, търсейки следи, а роднините на момичето горчиво ридаеха. След момент шерифът се върна - Джът бе изчезнал безследно. В гората още се носеха последните му думи, но шепотът им бе уловим единствео за вятъра:
- Не ме понаваше!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Не ме познаваше
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Creative Person :: Лично творчество :: Разкази-
Идете на: