Кой си ти?

[добавено]
Този разказ по принцип е малко извън стила ми, но пък мисля, че също се е получило добре

Кой си ти?

Кой си ти, страннико, кой си? Кой си ти, леден принц такъв – недостъпен, потаен и безчувствен? Как успя да завладееш сърцето ми? Как успя да ме направиш своя? Ще ми разкриеш ли тайните си?
Кой си ти и какво правиш тук? Защо стоиш пред мен и не казваш нищо? Защо дойде изобщо? Пак ли ще ме молиш? Пак ли ще се влачиш? Не ти ли писна? Обичам те – и ти го знаеш, но, за Бога, кажи кой си, не ме мъчи! Сълзите от очите ми пресъхнаха и сега останаха две големи черни пресъхнали дупки, молещи се да видях божествения ти образ отново, молещи се да запомнят за последно всяка извивка на лицето ти. Искам да те помня все такъв, но кажи ми, моля те, кой си? И какво дириш? Дойде да ми съсипеш живота? Да се подиграеш? Да ми откраднеш сърцето? Не си играй с огъня, страннико, не си играй! Предупреждавам те! Не си играй, защото накрая ще се опариш. Кой си ти, Дяволите да го вземат! Разкарай се оттук, писна ми да слушам ревливите ти думи, произнасяни от червените ти устни, изпъкващи на снежнобялата ти кожа.
-Кой си ти, страннико? Кой си ти? Какво искаш? Не ти ли стигат нощите ми в плач, не ти ли стигат нощите безсъние? Не ти ли стига болката, която ме накара да покажа? Какво още ще ми вземеш? Душата, сърцето... давам ти ги. Те така или иначе вече са твои. Но, за Бога, аз останах куха...
- Не плачи, любима. Сърцето си ти давам на теб. Защо не ми вярваш, слънце мое? Защо вярваш на всичко друго, но не и на думите ми? Кой съм аз ли? Аз съм твоят бял принц на кон. Има ли значение кой съм? Та аз съм тук и лазя в краката ти! Принизявам се като мръсно куче, само и само да получа милувката ти! Защо ме караш да страдам? Защо не ми отвърнеш?
- Страннико... нима си мислиш, че те искам? Нима си мислиш, че те желая? Проклет да ти, не мога да те забравя! Сърцето ми плаче за теб, стене силно и ме моли да те допусна! Демонско изчадие такова, казвай какво си или се махай!
- Нима ще ме прогониш? Нима забрави всичките ни преживявания?.... Това ли бях за теб? Поредната играчка? Но как да ти кажа какво съм? Ти ще ме отблъснеш! А аз не искам това..
- Но, мили непознат, аз ще те отблъсна и ако не ми кажеш! Така че говори, за Бога, копеле такова! Развържи си малката устица и ми кажи на кого съм се врекла! Сърцето вече те избра, но разумът плаче да бяга. Той не те иска, а стене за помощ. Моля те, помогни ми да го вразумя! Обясни ми кой си ти. Ледения полъх на вятъра ли? Или хладната игра на природата? Защо не поредния мираж, поредния сън, който на сутринта ще забравя?
- Аз съм тук и те обичам. Ще ме отпратиш просто така, ако не ти кажа? Нима...
- Да... не искам да те виждам, не искам да те чувам, но тялото ми като магнит ме дърпа към теб и крещи, че си иска своето. Безсилна съм, но ще надделея. Не ме мисли за поредната слабачка, защото не съм такава. Кристалните сълзи, стичащи се по бузите ми показват само омразата ми към теб. Сключените вежди се опитват да ти докажат, че не те искам. Но, Дявол да го вземе, искам те! Искам те повече от всичко! Искам да съм твоя тук и сега! Но...
- Но тогава важно ли е какъв съм.. Важно ли е? Нима сърцето ти ще секне, ако разбереш грозната истина? Вярно е, че съм звяр. Но и звяра може да обича и да се кълне...
- Може... но си остава звяр – зъл, подъл и надменен. Не ми приличаш на лошо създание, но съзнанието винаги лъже, зрението те подмамва, а слухът изневерява. Сърцето си знае своето, а разумът търси истината. Кажи ми, кое да послушам, любими? Кажи ми непознати страннико, как да постъпя? Да те отпратя ли или да те приема? Да се отрека ли от себе си или да продължа с дупка в сърцето?
- Обичам те, кучко такава! Не разбра ли вече! Как да ти кажа.... Боже, за Бога, защо ме докара до тук?
- Недей да намесваш Бог, кучи син такъв...
- А ти какво ще ми дадеш, нещастнице? Не разбра ли, че искам само теб! Искам да съм с теб, да те имам!
- Ти вече ме имаш.. но аз нямам теб. Кой си ти, ледени ми принце, кой си и какво дириш тук? Дойде да се молиш пак ли? Дойде да ме нараниш? Върви си и ме остави на мира....
Проклет да е деня, в който те видях! Проклета любов!