Creative Person

Are you a creative person?
 
ИндексВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Как са станем приятели?
Poll
Харесва ли ви форума?
Страхотен е!
55%
 55% [ 29 ]
Да.
36%
 36% [ 19 ]
Малко.
8%
 8% [ 4 ]
Не.
2%
 2% [ 1 ]
Общо гласове : 53
Top posters
~Fleurs d'automne~
 
desize1996
 
sparkling_dust
 
Mitternacht
 
Blo0dyGhosT
 
vafla
 
Mistress
 
Vladda Ensanglant`e.
 
гълъбица.
 
InvisibLe
 
Брояч
free online dating siteБезплатен Брояч
Безплатен Брояч
Приятелите ни (:

Share | 
 

 Довиждане, минало, здравей, нястояще

Go down 
АвторСъобщение
Blo0dyGhosT
...Remember The Sunset...
avatar

Брой мнения : 192
Join date : 28.09.2009
Местожителство : damn it, hella good...

ПисанеЗаглавие: Довиждане, минало, здравей, нястояще   Пон Сеп 28, 2009 2:39 am

[добавено]
Довиждане, минало, здравей, нястояще
Разказ





Спи.. сладка моя, нежна моя. Спи с луната, грееща горе нависоко. Спи със звездите, блестящи върху тъмния небосклон. Спи с водата, бурна и твърда, разбиваща се по земята, дълбаеща дупки, даваща началото на новия живот. Спи...
Аз ще съм тук – до теб. Ще те пазя и закрилям. Ще вложа всичката си сила, за да не ти се случи нищо, любима моя, слънце мое. Ще бдя над теб – мой лъч светлина в непрогледния мрак. Никой няма да те докосне или отдели от мен, защото нас ни закриля любовта – майката над всичко хубаво на този свят. Тя владее сърцето ми, поставено в твоите нежни и меки ръце, даряващи цялата доброта на този свят. И майката природа би ти завидяла. Всяка Богиня би паднала на колене пред теб. Защото си моя... Спи, слънце мое, душа моя, пламък мой.
Отнеси се в малкия си фантастичен свят и ме остави да го завладея. Дай ми пропуск за всяко твое тайно място, за всяка твоя тайна, за всяко твое чувство. Прошепни ми тайния код за превземането на крепостта ти, която никой до сега не е успял дори и да зърне. Защото ти обичаш само мен и никой друг. Спи, мой ангел, слязъл от небето, за да ме изцери.
Студената ми каменна кожа може и да те кара да настръхнеш, да те кара да трепериш, но знай... Тя никога не би се докоснала до теб, освен с цел да погали нежното ти лице, да усети малките ти перфектни извивки по тялото, да предизвика твой малък трепет, готов да накара от векове спрялото ми сърце да забие лудо. Спи спокойно, въздух мой, сърце мое.
Но аз ще те пазя... Златистите ми очи ще бдят за всяка малка опасност, за всеки трепет, за всяка въздишка и удар на сърцето ти. Ще бъдат приковани от красотата ти, от ангелската ти усмивка, докато спиш, докато се пренасяш в свят, където всичко е възможно и където можем да сме заедно без неща, които да ни разделят. Никой няма да може да ни докосне или раздели.. Реалността е жестока, но е истина. Не можем да я променим. Можем само да я забавим с няколко щастливи мига на топлина и нежност, на любов и милувки. Спи, лято мое, зима моя....
Ударите на съдбата не ще ме отделят от теб. Ще стоя тук и ще те съзерцавам, ще слушам музиката на сърцето ти, ще те галя по меката коса и вдъхвам вълшебния аромат на кожата ти. Може и след няколко часа вече да не се видим, но знай – винаги съм те обичал, обичам те и ще те обичам вечно. Времето няма да заличи чувствата ми. Времето – не спиращо течението си, продължаващо кръговрата на живота, не ще промени факта, че тялом и духом съм твой. Разполагаш с мен. Прави каквото искаш оттук нататък – измъчвай ме, бий ме, но и ме обичай така, както аз теб. Спи, малка моя...
Никога недей да губиш този пламък в очите ти и добротата, излъчвана от душата ти. Не ме забравяй... Но се опитай да продължиш и без мен. И знай.. винаги ще съм до теб, когато ме пожелаеш. Винаги ще съм до теб, когато ме повикаш. Не забравяй, че ще те браня винаги... докато смъртта не те отнеме от мен. Никога няма да ти причиня това, което ще ме преследва цял живот. Векове скитане, докато те открия. Но няма да те задържа при себе си. Сама трябва да откриеш, сама трябва да намериш и обичаш, но не мен, а някого другиго. Защото времената се менят. Ако те бях открил, когато търсех, нямаше да търся, когато те намерих. Ала сега е обратното... Спи, летен полъх мой, дихание мое.
Сърцето ми би препускало редом с твоето при всяко твое докосване или целувка. Но то спря отдавна и затова сега то не е способно да обича, не е способно и да забрави. Ала ще трябва. Няма да те задължа да обичаш, няма и не! Ти няма да бъдеш моя... колкото и аз да искам, колкото и ти да искаш. Съдбите ни отдавна са ни разделили, но и преплели. А сега е време да поемем по своите пътища.. завинаги. Колкото и да ни боли, така е най-правилно. Спи, спокойно и не сънувай кошмари.
Моите ръце вече няма да са около теб и да те закрилят, но скоро чужди ще заемат мястото им. Скоро няма да ме помниш... Боли ме! О, за Бога, колко ме боли! Но това е положението. По-добре е и за двамата, повярвай ми... Ти ще се омъжиш и родиш деца. Но не забравяй, ангел мой, че винаги ще съм до теб – с утринната руса, с изгряващото слънце и разкриващата се луна. И винаги, когато погледнеш към звездите, знай, че аз ще съм там – нависоко, бдящ над теб. Спи сега спокойно и не мисли за нищо... нека оползотворим последните си мигове заедно...

Тя изпусна, навлажнения с кървави сълзи от Него и малки кристални капчици от Нея, лист на земята и се претърколи безпомощна по черния килим, постлан точно в средата на помещението. Лицето и бе безизразно. Силите се бяха запечатали като привлечени от магнит за хартията, заплашващи да си останат там. Вече бе будна и знаеше, че не сънува. Не и този път. Сега наистина си бе отишъл. Бе я оставил сама. Бе и се заклел, че няма да го стори... Но всяко нещо си има начало, има си и край... Със залеза на слънцето се показва луната, даваща живот и нови цветове на заобикалящия я свят.




** Коментари Тук... Smile **


Последната промяна е направена от Blo0dyGhosT на Пон Окт 19, 2009 3:59 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
~Fleurs d'automne~
Форумен творец
Форумен творец
avatar

Брой мнения : 772
Join date : 25.08.2009
Местожителство : Far far away...

ПисанеЗаглавие: Re: Довиждане, минало, здравей, нястояще   Пон Сеп 28, 2009 3:08 am

Още един разказ, ти ме удивяваш момиче xD
Много е нежно, трогателно, чувствено, невероятно. Написано е по много красив начин. Чак ми се доплака докато го четях ( : Браво. И на този много добре си се справила.
Май ще ти стана твоя вярна фенка. Няма лошо ( :
Това да си тръгнеш, когато обичаш някого е най-трудното нещо, което може да ти се случи, но когато знаеш, че е правилно нямаш друг избор.
Наистина браво ( : 13


_________________
♥️♥️♥️♥️♥️♥️♥️
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://creativeperson.bulgarianforum.net
 
Довиждане, минало, здравей, нястояще
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Creative Person :: Лично творчество :: Разкази-
Идете на: