My thoughts..

Заглавие: My thoughts.. Нед Дек 27, 2009 6:17 pm

Тук ще пускам разказите си,които са без продължение. (;

Заглавие: Re: My thoughts.. Нед Дек 27, 2009 6:18 pm

Поредният ден без теб.

Усетих нечии студени пръсти върху врата си.Обърнах рязко глава.. Усмивката веднага полепна по устните ми.Но там не беше ти,това не беше твоята малка ръка.
Срещу мен стоеше нечие непозната лице.
По нищо не приличаше на твоето.
Нямаше твоите меки,бадемови очи ..
нито широката ти,ослепителна усмивка..
Вълнението напусна лицето ми.
Осъзнах,че вече не си тук,до мен .. и че няма и да си.
Подадох ръка към непознатото момиче и я заведох на дансинга.
И много добре,разбирах .. че
нищо няма да е същото.
Предърнах я нежно и затанцувахме на някаква бавна песен.
Но чак към края разбрах,че тази песен не е обикновена,тази песен е твоя,тя описва всичко в теб ..
И за пореден път се възхитих на съдбата.
Как винаги успяваше да ме изненада с нещо..
Но не можех повече да стоя тук..
Не можех повече да бъда в този свят - без теб.
Побягнах,изоставях я там .. по средата на прожекторите,заблуждаваща
се,че между нас може да се получи нещо.
Тръгнах си.
Не можех повече да стоя и да гледам всичките тези хора ..
- весели,влюбени.
Не можех повече да нося тази фалшива усмивка,прикриваща
истинските ми чувства.
Не,не можех да понеса това.
Излезнах навън.Вдигнах глава нагоре и видях хилядите светещи петънца,които ми намигаха.
Усмихнах им се като за последен път.
Разкопчах черното си сако,изтръгнах вратовръзката си,скъсах няколко копчета от ризата си и продължих да вървя..
И ето,че пак ме накара да се чувствам зле ..
Ти и твоята жестокост..
О,да победихте!

Тишина.Лек полъх.Полюшваше близките дървета.Тишина.Въздишка.Болка.Силен звук?Сърцето ми.Напука се.Разтроши се на парченца.Болка.Сълзи.Капеха от очите ми.Още болка.Кръв.Капеше от сърцето ми.
Любов.Вечна.Безгранична.Сляпа.
Но без теб,тя е нищо..

Заглавие: Re: My thoughts.. Нед Яну 10, 2010 4:14 am

..

И незнайно защо,сълзите се стичат бързо по бузите ми.През цялото време светът за мен е бил фалшив,лъжлив.
Но защо чак сега виждам всичко това,защо чак сега виждам всичко в истинската му светлина?
Помня.. как стояхме заедно на плажа и как горещото слънце изчезваше .. скриваше се зад голямата водна бездна ..
А ние пак бяхме там,само двамата .. наблюдаващи промяната на времето .. но не усещащи промяната в самите нас.
И .. аз разказвах ти за пореден път.. приказката,ми любима .. за човекът,който вървял по пясъкът и
оставял следи в него,но всъщност в тези следи се криел животът му .. всяка следа отговаряла на различен негов спомен ..
Но не,не искам да те разстройвам .. Не искам да виждам тъга в очите ти ..
И ето,че Човекът продължавал да върви .. без да знае своята посока,без да знае своята съдба.
Търсещ истината,търсещ реалността .. Но дали изобщо я намерил?
И аз не мога да отговоря на това ..
**
Каква ирония е съдбата?Колко зъл е светът,нали?
Ако ми се случи нещо хубаво .. или ще сънувам или ще е ще завърши зле..
Ами да,случи ми се.. ТИ .. ТИ се появи в животът ми,завладя го,преобърна го,промени го..
Но не само него,ти промени и мен,направи ме различен,откри невъобразимо много нови неща във мен ..
Но сега .. и аз съм като него нали,като онзи .. като Човекът?
Просто вървя по плажа .. скитащ се,сам .. Но за разлика от него,аз знам къде отивам.. аз знам какво търся..
Аз ще съм там,където си и ти .. и бих преминал през всичко,за да те намеря.
Ами,ти .. ?
Ти не ме искаш нали?
Би предпочела да съм сам,страдащ .. умиращ ?
Би предпочела да ме накараш да се чувствам зле.. ?

Всичко,което си градила около мен.. всичко е било лъжа.
Криела си истинската си същност,показвала си нещо фалшиво..
И .. чак когато ти си тръгна,видях светът,такъв какъвто е ..
- ужасен,безмилостен и противен..
Но,независимо от безграничната болка,която ми причини,
аз пак те обичам ..
Защото и сърцето ми да изтръгнеш,пак
някъде във мен ще има частичка от теб ..
ще има парченца от безмерната ми любов ..
И даже мъртъв,ще продължа да страдам ..
ще продължа да мечтая за тебе.. (:

» My Thoughts [коментари]