Creative Person
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Creative Person

Are you a creative person?
 
ИндексТърсенеПоследни снимкиРегистрирайте сеВход
Някои мои...по-нови 1086424G
Вход
Потребителско име:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Как са станем приятели?
Някои мои...по-нови 1337792B
Poll
Харесва ли ви форума?
Страхотен е!
Някои мои...по-нови I_vote_lcap55%Някои мои...по-нови I_vote_rcap
 55% [ 29 ]
Да.
Някои мои...по-нови I_vote_lcap36%Някои мои...по-нови I_vote_rcap
 36% [ 19 ]
Малко.
Някои мои...по-нови I_vote_lcap8%Някои мои...по-нови I_vote_rcap
 8% [ 4 ]
Не.
Някои мои...по-нови I_vote_lcap2%Някои мои...по-нови I_vote_rcap
 2% [ 1 ]
Общо гласове : 53
Top posters
~Fleurs d'automne~
Някои мои...по-нови I_vote_lcapНякои мои...по-нови I_voting_barНякои мои...по-нови I_vote_rcap 
desize1996
Някои мои...по-нови I_vote_lcapНякои мои...по-нови I_voting_barНякои мои...по-нови I_vote_rcap 
sparkling_dust
Някои мои...по-нови I_vote_lcapНякои мои...по-нови I_voting_barНякои мои...по-нови I_vote_rcap 
Mitternacht
Някои мои...по-нови I_vote_lcapНякои мои...по-нови I_voting_barНякои мои...по-нови I_vote_rcap 
Blo0dyGhosT
Някои мои...по-нови I_vote_lcapНякои мои...по-нови I_voting_barНякои мои...по-нови I_vote_rcap 
vafla
Някои мои...по-нови I_vote_lcapНякои мои...по-нови I_voting_barНякои мои...по-нови I_vote_rcap 
Mistress
Някои мои...по-нови I_vote_lcapНякои мои...по-нови I_voting_barНякои мои...по-нови I_vote_rcap 
Vladda Ensanglant`e.
Някои мои...по-нови I_vote_lcapНякои мои...по-нови I_voting_barНякои мои...по-нови I_vote_rcap 
гълъбица.
Някои мои...по-нови I_vote_lcapНякои мои...по-нови I_voting_barНякои мои...по-нови I_vote_rcap 
InvisibLe
Някои мои...по-нови I_vote_lcapНякои мои...по-нови I_voting_barНякои мои...по-нови I_vote_rcap 
Брояч
free online dating siteБезплатен Брояч
Безплатен Брояч
Приятелите ни (:
Някои мои...по-нови Ass_ddd51_22675378 Някои мои...по-нови 1436052R

 

 Някои мои...по-нови

Go down 
2 posters
АвторСъобщение
The Magician
Новак
Новак
The Magician


Брой мнения : 19
Join date : 02.11.2009

Някои мои...по-нови Empty
ПисанеЗаглавие: Някои мои...по-нови   Някои мои...по-нови Icon_minitimeПон Ное 02, 2009 2:43 am

[добавено]
СЪРЦЕ...

Тежки, оловносиви облаци, като пелерина, бяха закрили наобятното поле....Преди зеленеещо, и изпълнено с нацъфтели полски цветя, а сега аленеещо и тъжно, като заревото на замръкващото слънце. Поле - толкова ширнало се, докъде стига поглед. Но сега - тънещо в мрак и пусто, и...мрачно. Като нея - Смъртта.
И гарвани - на ята, черните й глаташаи, се рееха в странновид мъртвешки танц. Някои накацали, други злокобно грачеха, излитаха и кацаха, излитаха и отново - повнарящ се ритуал, сякаш отнасяха душите на мъртвите. После отново се вливаха във вихъра на кошмарния ритъм, като ритуал, над безкрайната шир....
Смърт. И... трупове, зловещата мириз на кръв се носеше във въздуха....Пречупени копия, подобно на надгробни кръстове, прекършени пики, прекършени животи и трупове - стотици и стотици....Само граченето и свистенето на вятъра нарушаваха тишината.
В сумрака като сянка се движеше самотен конник, бавно...бавно - като призрак, сянка оцеляла от унищожението, царящо над всичко, допреди утринта, пълно с живот. Луташе се все едно между стотиците паднали воини, полегнали, като че заспали навсякъде .... но завинаги щяха да останат тук.
А той, самотникът, държеше поводите на коня с едната си ръка, а с другата - безжизнено увиснала се опитваше да задържа с неистови мъки... счупения меч. Като че ли имаше вече някакъв смисъл....Всичко беше свършило.
Преди снежнобелия жребец, сеге почернял от дима и опръскан с кръвта, аленееща по силното му, но уморено тяло, като че се опитваше да придържа, него, човека, а капки кръв покапваха по гривата му. И то, животното, сакош чувстваше болката му и приближаващия се край и стъпваше леко...леко. Че ли искаше да влее от квоя живот на него, от своите сили.
Не.
Никой не можеше да я победи нея - Черната. Тя бше взела вече своя исконен дан. Напирувала се със стотици и стотици души, животи...взела беше своето.
Раненият войн повдигаше поглед - в мътните му очи, преди дълбоки, сини, се виждаше болката и страданието, болката по изгубените си другари, болката по това, че Те вече никога няма да станат, болката, че вече никога не ще чуе глъчта и гласовете им....
....Смърт...Разрушение. Реещи се гарвани, зловещо играещи спиритическия танц на ада.
Трупове. Хилади и хиляди - стари и млади, някои дори почти момчета. Легнали като костеливата ги беше достигнала, прободени, посечени, окървавени. Сега лежаха кротко и тихо - в изкривените пози на сетния си стон, на сетния си вик - безмълвни.... Като мъртвешки натюрморт, картина на страданието, обрисувана с костеливата длан на смъртта.
Жребецът, понесъл самотния войн, тихо изпръхтяваше, сякаш да не наруши последния му покой...но продължаваше. Колко ли оставаше на човека, може би миг, секунди, час, и щеше да отиде при Тях, да се присъедини към тях, своите другари....А може би съдбата щеше да бъде благосклонна и милостива - поне за един път. Неведоми са пътищата, по които можеше да те преведе. Непредсказуеми....
Войнът усещаше обаче и нещо, което сакаш му даваше частица живот и сили - нещо друго.
Усещаше до раненото си сърце друго сърце, топлещо, греещо, изпълващо прекършеното му тяло с жизненост - усещаше силата, която идваше от лика нарисуван ювелирно в него.
Портрета на нея, на неговата любима.....Далече сега, тъй далече, отвъд хоризонта и аленеещото зарево на окървавеното слънце.....Девойката сякаш го зовеше, сякаш му даваше от нищожните си силици, и вливаше надежда в него....
Неговата любима, тя го чакаше и той знаеше това, дори мислено в помътнялото от страданието си съзнание я виждаше....Слабичка в бялата рокля и с кърпата на златистите си къдрици, спускащи се по раменете. Зовеше го, дори толкова отдалеч.... Чакаше белия жребец да зърне и - него. Моля те, Боже, върни ми го, моя живот отнеми, но го върни - като че чуваше молитвите й той.... И продължаваше.
Продължаваше напред - със сърце до сърцето си.....
Към хоризонта, и отвъд хребета....
Отвъд полето на смъртта....
А там беше тя, любимата му.....
...и животът.....
Върнете се в началото Go down
http:// http://friend.ipbfree.com/
~Fleurs d'automne~
Форумен творец
Форумен творец
~Fleurs d'automne~


Брой мнения : 772
Join date : 25.08.2009
Местожителство : Far far away...

Някои мои...по-нови Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Някои мои...по-нови   Някои мои...по-нови Icon_minitimeПон Ное 02, 2009 3:06 am

Чудесно е, само че, моляте направи си тема за коментари не само за разказа, но и за стихотворенията.... ( :
Върнете се в началото Go down
https://creativeperson.bulgarianforum.net
 
Някои мои...по-нови
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Creative Person :: Лично творчество :: Разкази-
Идете на: